Мечтите нека да спят
Отмина кротко денят.
Сви се като копринена буба.
А аз отново ще лягам да спя,
но дали отново ще се събудя?
Но кой да питам? Бог е далече!
Или спи във душата ми кротко?
Една светулка в ръката ми свети,
а до мен мърка самотната котка.
На прозореца чука клон от върба,
заиграл се със лудият вятър.
А кажи ми как да заспя,
и утрото дали ще дочакам?
Вече не съм малко дете
и приказка няма кой да ми каже.
Няма го плюшеното старо мече.
Няма ги татко и мама....
Отмина кротко денят.
Сви се като копринена буба.
Мечтите уморени нека да спят.
Утре отново ще ги събудя
© Слава Костадинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Отмина кротко денят.
Сви се като копринена буба.
А аз отново ще лягам да спя,
но дали отново ще се събудя? -
Прочувствен, съкровен стих! Поздравления!
-
И на мен много, много ми хареса и те поздравявам
-
Славе, толкова в и хубаво, и приятно за четене, и някак обобщаващо, за всички ни! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И на теб мили господин Иван Митов