Мечтите ни са най-могъщи.
Понякога избират трудни пътища,
а после сътворяват мостове невъзможни.
Мечтите ни са най-човешки.
Те раждат се във ежедневието ни,
а после ги убиваме в сълзите ни.
Мечтите ни са мълчаливо многолики -
една вълшебна сила
и нашата чувствителност за болка...
© Виолет Гаджева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
