Мечтите сменят свойта посока
Малките момичета често мечтаят
за замъци, принцове в златни одежди.
Сънуват карети, измислят си края,
на него възлагат свойте надежди.
Но принцът се скрива в първите бръчки
(че кой би обичал стари принцеси?).
Аз всеки ден се прибирам във къщи –
без карета, но включена в нова пиеса.
На масата кротко ме чака мъжът ми,
налива ми вино, сервира ми чая...
В това се превърна набързо светът ми,
измислен не е, но получих си края.
Не бих и мечтала за друга награда,
дори да се върна и триста години.
Получих си замъка, принцът ме чака,
а бръчките заедно с него делиме.
Влюбù се във някой, обичай и страдай,
захвърлù и през рамо надеждите вяли!
Кълнù се в мъжа си или го отричай,
но кучета, принца ти златен, го яли!
© Деница Красимирова All rights reserved.
