Мига прекрасен, който обитавам
и душата, обитаваща у мен
са страните двете на медала,
с който ме закичва всеки ден.
Отговорно и тревожно е
да люшкаш на ревер
в света, тъй злобен,
медал с години позлатен.
Признавам, толкова е трудно
(как е за другите, не знам),
патината да лъскам с топли чувства,
за да не лепне по медала ми печал ...
© Валентин Василев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
