Feb 15, 2007, 2:14 AM

Мегдан

  Poetry
2K 0 5

Мегдан

 

 

 

У наше село

се вие ‘оро големо.

Баба Цона

държи акордеона.

Дедо Юли

тропа цървули,

а на детето

дали кеменето.

Вдига се врява голяма

точно насред мегдана.

Котката жалка

взе да мърмяука.

Изплаши се и кучето

от врявата на внучето.

Туй големо веселие

свика целото население.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...