Между фаза и нула
МЕЖДУ ФАЗА И НУЛА
... гледам тъпи сериали, смуча бира като смок,
в мъртвите ми катедрали тъй не слиза моят Бог,
ден година спря да храни, и – самотен като псе,
със пияните акрани блъскам цял ден сантасе,
върнах борчовете свои – с лихвите си ги платих,
бяс! – по острите завои цял живот летя на стих,
де се е видяло гарван, сплел под покрива гнездо? –
и все тъй абсурдно вярвам, че към мен върви Годо,
може би съм извънземен, спрял за миг в реалността,
осъзнавам – нямам време! – миг да губя в пустота,
нито вик! – и нито песни, тих е моят дом – и пуст,
будя се със Достоевски, вечер ме приспива Пруст,
сякаш с тъпата отвертка чопля фаза на контакт,
и си казвам еех, Валерка, твоят тъп живот е факт! –
черни – в нощите-жалейки, мраковете веят креп,
и – ако хвърчат линейки, сигурно пищят за теб,
литнал в дъжд от Персеиди, дявол знае накъде? –
твоят Бог дано те види! – и ръка да ти даде.
© Валери Станков All rights reserved.
