Mar 13, 2024, 11:34 AM

Между ината и любовта

438 3 0

Дилемите в живота ми не спираха. 
Предчувствия ме лъжеха стократно. 
Съдбата във вина да подозирам - 
нахално е (предвид че съм инат).
Пословична бе мойта проклетѝя, 
доказал я пред ближните и Бога. 
Което съм могъл да го надвия, 
заметох под килима, за след гроба.
Накарах даже времето да чака.
И кътните му зъби знам, и фактите. 
Надеждите без вяра ги изплаках, 
а минах някак сух помежду капките... 
Но някъде дълбоко във възторга ми, 
където над живеца му тежеше 
онази - денонощната тревога, 
там вече не боли..., а ме болеше... 
Случайни ли са моите прозрения, 
предвид предубедената ми личност, 
че даже и душата на умрелия 
се връща там, където я обичат?... 
Отмества ми се погледът от фо́рмата 
на вечния въпрос "дали - или". 
Пеперудите във мен чертаят орбити, 
и също като тях ми се лети... 
Аз щях да бъда живо доказателство - 
инатът, че калява, но убива, 
защото от достатъчно предателства, 
човекът не обича ли, изстива... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
12.03.2024

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...