и бялото на вишните прецъфтя
едва прогледна
и тръгна
с първите стъпки на вятъра
като млада жена
в пеперудено бяло облечена
към олтара
със своя любим
а по калдъръма останало сивото
чака дъжда
по мръкнало
през небе от облаци и тъга
като стара жена
със свещица и цвете в ръка
звън на камбана
за вечерня…
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
