Между мрака и небето
Две половини ме разделят,
между тях – мъгла.
Свои истини споделят,
никога една.
Черното, добре познато,
казва ми: "След мен!
Виж, животът си е блато,
не бъди кретен!
Взимай, не мисли за друг,
трябва ли, гази!
Има само днес и тук,
важният си ти!
Ако трябва, със интрига,
ако трябва, със омраза,
но само тъй успех се стига!
Споко, ще те пазя."
Но пък другата ми част
не крещи, а тихо,
ми шепти със нежен глас
в ритъма на стиха.
"Знай, със зло, омраза, страх,
ще горчи успехът!
Само трупаш грях връз грях –
Кръпки върху дреха...
И пари тъй да спечелиш,
и огромна власт,
щастие със кой ще делиш?...
Питам те тук аз.
Този път те води там,
на самотен връх,
и ще бъдеш вечно сам
до последен дъх...
Изборът е твой, решавай,
следвай своя път.
Но ме разбери, внимавай,
всеки чака смърт.
И когато си пред прага
за него ще се сетиш,
и помни, помни, тогава,
какво ли ще усетиш?...
Празнота, или Любов –
Изборът е твой!"
И с последния си зов
млъква, млъква той.
Двата гласа на кантара
слагам във сърцето.
Ангела, или пък звяра,
мракът и небето.
Не е лесно, но избирам
бялото начало!
Един живот си зная, имам –
Искам да е в Бяло!
05.12.2020.
© Георги Каменов All rights reserved.
