Между Рай и Рай
По поля от натежало, златно жито,
в аромата на пукнали, горещи липи,
от море нацелувано, от дъжд недопито,
в мене учи се сърце да тупти.
Черноземни бразди по косите рисуват,
бури летни жонглират с огньове в очите
и Балканското ехо в гласа ми палува,
из душата ми в бързеи тичат реките.
Тучна песен за жътва припява,
а гора ме примамва с легенди за вечност.
Вятър люлчино в мен примирява
планининско-равнинната ми
принадлежност.
И така, вече малко или много години,
облак хребетен дъжд над вакли нивя
капки ручейни насажда в градини,
а те бликват в ореол от цветя!
© Люсил All rights reserved.
