Между Рая и Ада
Душата ми, прогонена от Ада
при теб потърси малко топлина.
Сънувах те! Очаквах те, и страдах!
Не виждах Рая! Беше тъмнина.
Запалих свещ и тръгнах към безкрая.
Вървях напред, вървях към вечността.
Началото не търся, търся края
и малко обич! Малко светлина!
На кръстопът оставен и забравен
аз търся своя Бог и Сатана!
Аз търся огъня от теб запален
и болката, родена от жарта!
© Георги Иванов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
