Между Рая и Ада
Душата ми, прогонена от Ада
при теб потърси малко топлина.
Сънувах те! Очаквах те, и страдах!
Не виждах Рая! Беше тъмнина.
Запалих свещ и тръгнах към безкрая.
Вървях напред, вървях към вечността.
Началото не търся, търся края
и малко обич! Малко светлина!
На кръстопът оставен и забравен
аз търся своя Бог и Сатана!
Аз търся огъня от теб запален
и болката, родена от жарта!
© Георги Иванов All rights reserved.