sisflorimel (Станислава Димитрова)
14 13
Aug 7, 2009, 10:21 PM

Между редовете 

  Poetry » Love
705 0 5

Ако знаеше само колко се нуждая

от усещането, че те имам точно толкова, колкото и ти мен.

Ако знаеше как губя и малкото ми останало търпение -

просто за да не развалям малкото ни останало общо.

 

Искам да съм зависима от теб избирателно -

в моментите, когато те няма, да не те помня.

Искам да се върна в центъра на нещото, което беше любов

и да променя посоката, в която тръгна то.

 

Не запазих много, не възвръщам нищо,

сякаш съм разбита и през дупките прочита смисъл.

Не предпазих себе си, запазих теб,

а това не стига, за да мога да съм просто жива.

 

Разбери, че мога да мечтая много слабо,

когато просто не познавам собствените си желания.

Разбери ме, аз не съм сънувана и ме боли,

защото моите кошмари са рисувани от теб.

 

Внушавам си, че е естествено да падам и да ставам,

ала умората не се лекува със внушение.

Внушавам си и пак те чакам в безтегловност и безсилие -

безсилие да те отхвърля, безсилие да мога да се спра.

 

Кажи ми сбогом и ме отвържи, дори сърцата полудяват след ухапвания.

© Станислава Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??