Между редовете
Ако знаеше само колко се нуждая
от усещането, че те имам точно толкова, колкото и ти мен.
Ако знаеше как губя и малкото ми останало търпение -
просто за да не развалям малкото ни останало общо.
Искам да съм зависима от теб избирателно -
в моментите, когато те няма, да не те помня.
Искам да се върна в центъра на нещото, което беше любов
и да променя посоката, в която тръгна то.
Не запазих много, не възвръщам нищо,
сякаш съм разбита и през дупките прочита смисъл.
Не предпазих себе си, запазих теб,
а това не стига, за да мога да съм просто жива.
Разбери, че мога да мечтая много слабо,
когато просто не познавам собствените си желания.
Разбери ме, аз не съм сънувана и ме боли,
защото моите кошмари са рисувани от теб.
Внушавам си, че е естествено да падам и да ставам,
ала умората не се лекува със внушение.
Внушавам си и пак те чакам в безтегловност и безсилие -
безсилие да те отхвърля, безсилие да мога да се спра.
Кажи ми сбогом и ме отвържи, дори сърцата полудяват след ухапвания.
© Станислава Димитрова All rights reserved.
