Между тези стени
Ще ми е мъчно да напусна
старата квартира…
В нея сякаш още диша
моят страх от първата година
в университета.
В тези стени са се разбивали
толкова щастливи викове
и рок балади,
и безкрайни телефонни разговори.
Като разтърся пердето,
от него през воал от прашинки
потичат различни гласове,
смях и случайни истории.
Няма да мога да взема
със себе си тази тежка маса.
Маса за правене на препишонки,
маса за спокойни вечери
и за игри на „никога не съм…”,
за рязане на филе "Елена"
и за пиене на бяло вино.
Тук се научих да правя супа,
смених първата крушка в живота си,
водих война с хлебарки,
отпушвах канали
и се борих стотина пъти със себе си.
Първата квартира
е дом на много първи неща…
Ще ми е мъчно да си тръгна.
© Таня Атанасова All rights reserved.
) Харесах!
