Междурелсово време
"Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана..."
Никола Вапцаров
Пролетта не дойде.
Умориха се всички да чакат.
Да я търсим! Къде?
Ние тръгнахме, сменяхме влака...
А машината пак
в междурелсово време боксува.
Няма топъл южняк
и на мен ли така ми се струва,
но е леден домът,
който нашите рожби изпрати.
Тях прогони гладът.
Те отделят от всяка заплата
за далечния род –
недоимък свиреп да закърпи.
Изкривеният бод
на съдбата е труден и щърбав.
Как да пазим насън
изтънялата своя надежда?
Всеки повей навън
по-далече в студа ни отвежда.
Ти живота възпя,
но мечтите угасват отнети.
И лъчи разпилял,
пролетта някой гони, Поете.
Днес получих добрата вест, че на това мое стихотворение
е присъдена втора награда в Четвъртия конкурс "Никола Вапцаров",
организиран от община Варна и ВВМУ, носещо името на великия поет.
Затова реших, че вече мога да споделя както творбата, така и моята
радост с вас, приятели.
© Мария Панайотова All rights reserved.
