Междувремие
Изгубвам се в кафявото
на две прекрасни очи,
ласкави есенни кестени,
нарисувани с въгленче.
Събирам се в две топли ръце,
когато мекият залез
отронва сълза
и с две капки дъжд
написва нашия стих.
В онова междувремие
се намирам, което
с топъл дъх пие обичане.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)′
© Ванко Николов All rights reserved.