Междувремие
Изгубвам се в кафявото
на две прекрасни очи,
ласкави есенни кестени,
нарисувани с въгленче.
Събирам се в две топли ръце,
когато мекият залез
отронва сълза
и с две капки дъжд
написва нашия стих.
В онова междувремие
се намирам, което
с топъл дъх пие обичане.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)′
© Ванко Николов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
