rozita-p (Росица)
120 1324
Oct 12, 2013, 3:09 PM  

Меланхолия 

  Poetry » Other
1015 0 16

Навярно е от вятъра, навярно е

от зъзнещите октомврийски вечери,

но с някакво безмълвно отчаяние

отронват сухи сълзи в парка кестени.

 

И тази есен, толкова безбагрена,

се лута в тиха лудост по пътеките,

останали на птиците след врявата

и подир тишината на поетите.

 

И няма мнима смърт. Не е амнезия

на пулса летаргичното обръщане.

Не ми достига мъничко поезия,

за да повярвам в лятното завръщане.

 

Не ме ли чуваш? Може би от вятъра

се връщат думите непроизнесени...

А някъде вдовиците на лятото

тешат безмълвно плачещите кестени.

© Росица All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??