Dec 9, 2007, 11:15 AM

Мелодия на две сърца

  Poetry » Love
1.8K 0 35
 

 

Летят годините

и вплитат в мен

неумолими нишки.

И не помага ни Пиер Карден,

ни други модни дрешки.

Изострени чертите тестват

нашето прозрение.

Кога ли ще достигнем с теб

върха на своето смирение?

А поривът? Къде се запиля

във тази златна есен? 

Дали преплита някъде крака

уморен по път нелесен...

Дали със тръпнещи сърца

ще продължиме песента си?

Или в пресипналост ще спрем

и всеки ще я спотаи в душа си?

 

---------------------------------- 

Мелодия на две сърца.

Макар и закъсняла.

Дует не винаги в синхрон,

но галещ помъдряло.

 

Мелодията ще звучи

в сърцето ми до края.

Докато Бог ни раздели...

кога ще е... не искам и да зная...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...