Мелодията на сърцето
Какво правя, знаеш ли!?
Знаеш ли колко съм жалка...
От снимките днес ми се усмихваш,
а аз от тревата сякаш съм по–малка...
И отново чашата ми плаче,
разлята върху твойте писма...
Които някога с любов изпращаше,
но след толкова години,
пожълтели са сега..
А сърцето...
пак го разкъсва онази мелодия,
последната песен на нашата раздяла,
която чертаеше по ноти мойта агония,
а от тогава колко сълзи в жертва съм дала...
На колко празници за тебе вдигах тост
и желаех ти да си щастлив.
... но ти оставаше закъснелият ми гост,
не чул изобщо моя призив...
И празнувах пак сама,
когато се роди синът ти...
щастлива бях с твойто щастие.
И наум нашепвах си гласа ти,
раздиращ като онази мелодия...
Не се сбогувах с тебе!
Не можах!
И "край" не казах цял живот!
Опитах!
Опитвам и до днес!
... Но не успях!
© Надя Георгиева All rights reserved.
