patenceto (Надя Георгиева)
185 614
Jan 17, 2010, 7:09 PM

Мелодията на сърцето 

  Poetry » Love
1365 0 12

Какво правя, знаеш ли!? 

Знаеш ли колко съм жалка...

 От снимките днес ми се усмихваш,

а аз от тревата сякаш съм по–малка...

И отново чашата ми плаче,

 разлята върху твойте писма...

Които някога с любов изпращаше,

 но след толкова години,

пожълтели са сега..

А сърцето... 

пак го разкъсва онази мелодия,

 последната песен на нашата раздяла,

която чертаеше по ноти мойта агония,

 а от тогава колко сълзи в жертва съм дала... 

На колко празници за тебе вдигах тост

 и желаех ти да си щастлив.

 ... но ти оставаше закъснелият ми гост, 

не чул изобщо моя призив...

И празнувах пак сама,

когато се роди синът ти... 

щастлива бях с твойто щастие.

 И наум нашепвах си гласа ти, 

раздиращ като онази мелодия...

 Не се сбогувах с тебе!

 Не можах!

И "край" не казах цял живот!

 Опитах!

Опитвам и до днес!

 ... Но не успях!

© Надя Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??