Feb 13, 2010, 11:21 AM

Мен ме няма

  Poetry » Love
864 0 0

Самотен е светът без теб и мен,

и празни са очите на небето,

защото може би не си роден,

а мен ме няма – пустош във сърцето.

 

То сякаш спира,  вече не тупти

и  смъртен хлад се плъзва във душата.

Не го разби. Поне не беше ти.

На хълбок легна в мене тишината.

 

И вик  сподавен с писък се преплитат,

но мен ме няма - странно отчуждени

 се нижат дните,  покрай  мен прелитат

и вият диво мислите - сирени.

 

Кого спасяват? - мен ме няма вече.

Ти не дойде. Светът е тъй далечен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...