Месо
Вчера се разхождах из парка
и видях Любовта -
ръмжеше,
а в злобната ѝ паст
висяха две парчета
окървавена плът.
Две парчета месо.
От мен и от теб.
Цял ден се гледах в огледалото
и търсех раната -
не я намерих!
А помня, че болеше!
Как само болеше...
(Е, мина ми!
Като на куче).
Знам, че с теб сега сме чужди.
Знам. Така да бъде.
Но те моля -
само това:
Моля те, огледай се и ти.
Виж дали няма да откриеш своята рана.
И ме извести.
Съвсем дискретно -
с димен сигнал
от Викторито
на човека в леглото ти.
Може би просто съм се заблудил.
Може би това в устата на Любовта
са били просто пържоли.
Обичам пържоли!
© Цветозар Цаков All rights reserved.
