Dec 22, 2007, 6:39 PM

Местоимения

Poetry

1.5K 0 4

Аз - самота,
Ти - щастие,
То - ни озарява,
Тя - шепне тайствени слова...

Ние - заедно
И Вие - същите
И Те - водени от Него,
играем пак онази сцена
във пиесата, която няма как да назова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aske (Петя Косева)

Всички я играем тази пиеса...макар и с различни роли, сме в един и същ спектакъл.Спектакъл, от който,като се замислим, нямаме твърде голяма нужда...

2007-12-22T20:58:01+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Хитро!

2007-12-22T20:53:49+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много интересна идея...замисли ме
и много ми харесаха твоите местоимения.
с обич за теб.

2007-12-22T20:49:39+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Интересен стих, замислящ.

2007-12-22T19:21:56+02:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0