Метаморфа
Тревата е сита,
щом докосват се
до моите длани.
Преплитащи се
цветове около
тялото ми се увиват,
също като пашкули -
мечти ли са те или метаморфи
на пеперуди?
Очите ми, казвали,
били сиви изумруди,
които разсипвали
без знаци и без символи,
навсякъде по света,
идвали неканени, разказвали,
от никой неискани,
и помитали всекиго
за минути,
а понякога и за секунди
също като градушки,
живота отнемали
на всеки до когото се докосне.
Дъждът е сит щом
в кожата ми бавно попие.
Ако е копие, то бих
искала да ме убие.
В ръцете си нося
стръкче трева попила
сутришна пролетна роса,
седнала на поляна
насред гъста борова гора,
някъде там съм, надалече,
където само орлови криле
могат да достигнат,
някъде там,
където само вълчи очи
могат да видят
и само нозе на кошути
могат да надушат...
© Нина Чалъкова All rights reserved.
Ами да, пито платено.
Някой няма ли да сложи една маса вече? И да се разберем...