11.05.2020 г., 12:57 ч.
Метаморфа
Тревата е сита,
щом докосват се
до моите длани.
Преплитащи се
цветове около
тялото ми се увиват,
също като пашкули -
мечти ли са те или метаморфи
на пеперуди?
Очите ми, казвали,
били сиви изумруди,
които разсипвали
без знаци и без символи,
навсякъде по света,
идвали неканени, разказвали,
от никой неискани,
и помитали всекиго
за минути,
а понякога и за секунди
също като градушки,
живота отнемали
на всеки до когото се докосне.
Дъждът е сит щом
в кожата ми бавно попие.
Ако е копие, то бих
искала да ме убие.
В ръцете си нося
стръкче трева попила
сутришна пролетна роса,
седнала на поляна
насред гъста борова гора,
някъде там съм, надалече,
където само орлови криле
могат да достигнат,
някъде там,
където само вълчи очи
могат да видят
и само нозе на кошути
могат да надушат...
© Нина Чалъкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Съгласна...хубава вечер!
-
Замина ми повода... нищо! Може да намерим някой положителен
Вълшебна вечер на всички! -
Ха-ха... мисля, че най-накрая стигнахме до разбирателство, така че, масата е излишна.
Стига толкова. :D -
Не трябваше да я споменавам тази дума, явно резонира силно в пространстовото
Някой няма ли да сложи една маса вече? И да се разберем... -
Радвам се, че накрая се разбрахме. Не тая лоши чувства към теб, Ирина, даже напротив.
Лека вечер! -
Скъпи хора, ако наричате правописа догма, то аз отхвърлям моите обвинения в ерес и си връщам думите три пъти назад
Благодаря за уточнението, Нина. Всъщност, обръщам се единствено към теб. -
Приемам и с две ръце подкрепям
-
Извинявам се за неточността ми. Не съм искала да ви сложа под общ знаменател. Благодаря ви за подкрепата. Оценена е.
-
Чудесно изказване, мила Нина, но моля, четете коментарите и не слагайте под общ знаменател произволни имена, защото двама от трима цитираните са на Ваша страна и харесват и подкрепят изказа Ви. Разбира се, от мое име – никакви лоши чувства, напротив – дерзайте!
-
Добър вечер, Тихомир, Ирина и на Вас Велина.
Не съм влизала скоро тук, и ето, че се изненадах от отново "будната" дискусия под моята творба (това в кръга на шегата, разбира се).
Уважавам всяко мнение и пазя всеки съвет, който ми бъде даден в бъдещи творби. Оценено е. Няма нужда да се спори повече за нещо, което вече е изказано. Не се обиждам...няма смисъл. Винаги съм се старала да пиша в така наречените "догми", но не съм от тези, които строго се придържат към тях. Все пак това е изкуство. Обичам да се изразявам по по-свободен и различен начин. Това ми харесва, отдава ми се и не бих се отказала от него за нищо на света. Видя ли сте нещо, което не ви харесва - казали сте го, но до там - за това е критиката, но е ненужно да се дъвче едно и също постоянно. Не съм от феновете на дългите коментари, та на кратко:
Благодаря ви. Винаги съм се старала да поддържам добрия и шеговит тон, и се надявам да не съм породила лоши чувства у вас.
Хубава вечер! -
Велина, най-отдолу, в коментара ми е въпросното несъответсвие. Направила съм си труда да поясня и кое точно не ми съотвества на мен Което означава, че съм прочела стиха повече от пет пъти, намерила съм нещо, което ми допада и съм се спънала на едно, две места. Това, всъщност няма никакво значение, защото....ами защото така, не ми се обяснява повече.
А че тревата е сита, сита е Не сме стигнали чак до там, че да си тровим деня за една запетая. Тъй де!🌸 -
Благодаря, Тихомир.
Не визирам Вашия коментар, а въпросът ми към Вас (освен всичките бла, бла), е единствено "насърчавате ли?", на който получих абсолютно задоволителен, интелигентен и прям отговор.
Уважавам всяко виждане.
А в отговор на съмненията, че някъде се прокрадва агресия ще отговоря, че думите, освен мелодия, издават и жестове. Като тези, с които ми бе отговорено на първия коментар тук, преди време. Мисля, че умея да чувам и мелодията, да разпознавам и жестовете.
Не исках да пиша това, но го правя с единствената цел да Ви отърва от съмнението, че сте бил невнимателен към мен Хубав ден
Пп: Радка пиратка също е писана по един истински и непринуден начин, че и догмите са спазени, но това повече в кръга на майтапа. Просто не можах да се сдържа
Беше ми приятно! -
„Тревата е сита,
щом докосват се
до моите длани.” Ако за това иде реч, и аз да се включа. Ни най-малко не забелязах несъответствие. Предполагам се дължи на многоуважаваната запетая. -
Привет, Ирина!
Моят коментар беше, е и ще бъде, във всички времена - абсолютно насърчителен Естествено и Вие сте права, не става дума за постоянно пренебрегване на правила, но не е и лошо да се излиза от рамките, с което предполагам бихте се съгласила. Нищо не би могло, а и не би трябвало да се обобщава и приема за закон, все пак говорим за изкуство. Като цяло не си позволявам да се включвам в такива дискусии, но видях че авторката на тази творба има подобни на моите виждания, така че реших да споделя мнението си с нея... и най-вече да изразя почитта към нейната творба. В моите думи няма нищо нападателно, така че се надявам най-сърдечно да няма негативни интерпретации. Бих се извинил, ако съм имал агресивни намерения, но просто такива отсъстват.
Прекрасен ден Ви пожелавам!
П.п. А и това е само моето мнение - "догмите За Мен са напълно излишни"... надявам се да уважите свободата на словото и личните виждания. -
Тихомир, имам въпрос специално към Вас, а също и към авторката, защото , освен че съм участник в тази дискусия, съм и потърпевш. Та въпросът ми е : Ако някъде кажа, някъде, под нещо, което е боклук, че е боклук (тук не визирам творбата и ще се обоснова), ще получа ли по-добро отношение и някак си в спонтанен синхрон да плеснем с ръце и да се прегърнем с автора, понеже видите ли, откровена съм?
Коментарът ми е особено внимателен, добронамерен и надявам се в рамките на правилата за добрия тон. И-забележете! Заради ед. и мн. ч. Нападателния отговор ме обърка още тогава, но реших да замълча, защото тънката обидчивост е често явление и бедизходно, така да се каже.
Та, Тихомир, да разбирам ли, че със съвсем чиста съвест насърчавате авторът на която и да е творба да пренебрегва догмите, м.р, ср.р, минало свършено, несвършено и подлежащо на свършване време? Защото ако е така, аз нямам проблем. Но авторът, ако ви повярва, определено има. -
Когато красотата изливаща се от сърцето говори, догмите за мен са напълно излишни. Напълно подкрепям избора ти на творчество и съм прекрасно вдъхновен от тази твоя творба. Нека детето в теб живее и създава, защото точно то е това, което твори по инстински и непринуден начин. БлагоДаря!
-
Искрено благодаря , Никотиана! Радвам се! 🌺💚
-
Страшно много ми хареса идеята, пишеш оригинално ! 🌹🌻
-
Очаквах тази реакция
Мен нищо не ме тормози, Нина.
И правилно правиш, много правилно. Пиши така, както ти харесва. Дали ще докоснеш или не читател....това си е негов проблем. Всеядни прасета дал Господ. И избори също
Хубав ден от мен -
Само да вметна, че нарочно е написано по този начин - това "разминаване", и импресията, която толкова ви тормози...начинът ми на изразяване понякога е като игла в нечие око, но съм окей с това. Няма да изпадам в подробности защо съм го написала по този начин.
Да, всеки говори от своята гледна точка и изказва своето мнение- оценявам го. Приемам и разбирам критиката...само че, ще сложа едно голямо НО.
За някой би звучало по-добре, за друг - пък не, на трети няма да му одисва някоя дума или израз, както в случая, четвърти пък ще каже, че въобще не му е по вкуса и ще ми носи от десет реки вода.
В крайна сметка - пиша така както го усещам, не за да се хареса.
Благодаря! -
Ирина е права, и в тази част има разминаване на единствено и множествено число.
-
На мен импресията ми идва в повече. Предполагам и на авторката, защото при т.нар буквален превод едно от изреченията звучи така:
"Очите ми, казвали, били сиви изумруди, които ...живота отнемали на всеки, до когото се докосне."
Коментирам само като читател, между другото -
Здравей, Ирен!
Благодаря за поправката и за мнението ти. Не съм видяла правописната грешка, която съм направила. Хубав ден! -
Здравей, Нина! Харесах стихотворението ти. Само началото ме смути и го прочетох няколко пъти. Ще споделя какво ме смущава.
"Тревата е сита,
щом докосват се
до моите длани." - "тревата" и "докосват се". Струва ми се че ако промениш "тревите са сити, щом докосват се" или "Тревата е сита щом докосва се" ще бъде по-добре, но разбира се ти ще си прецениш. С поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Тихомир, така приятно стана без маса, представи си, ако я сложим 😉🍸
Радвам се, че се разбрахме, наистина. Лека и от мен 🌌