Метаморфоза
Бавно се убиваме, прецизно.
Тровим се с преглътнати въздишки.
С думи мазохираме неспирно,
в стихове-капани, като мишки.
Впрегнати в животи-въртележки
драпаме по стълбички със лапи.
Бягаме от страстите човешки,
времето опашките ни хапе...
Битовите трици са удобство.
Седемзвездно, там да се заровим.
Мишки в ежедневното си робство,
птици по душа... и по неволя...
Станахме на прилепи - от обич.
Закръжихме в два различни свята:
нощем като две стрели се гоним;
денем сме... надолу със главата.
© Гергана Иванова All rights reserved.
