От слънцето откраднах златно зайче,
а вятъра приех за кръвен брат,
те - сенките, се свиха на кравайче
и тихичко се молят, да умрат.
Възкръсна в мене вещицата млада,
с метла разчистих прашния си свят.
От сламени плашила стъкнах клада,
как буйно страховете ми горят.
В очите мои Феникс се оглежда,
в косите ми дъги и песни спят.
Метла си имам, котка и надежда
и всичката любов на този свят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
