Jul 23, 2021, 12:30 AM

Миг

765 0 0

Ти си като падаща звезда,

която  с теб времето неусетно минава.

 

С разговорът ни сладък,

усмивка ти подарявам.

 

Топлиш ме толкова приятно моята душа,

че не искам никога да си отидеш от моето съзнание.

 

С теб вечерта е като ден,

която не спира да ме огрява всеки ден.

 

Не си тръгвай! Спри!

Нека да сме заедно до изгрева поне. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yoana Stamatova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...