Jul 23, 2021, 12:30 AM

Миг

759 0 0

Ти си като падаща звезда,

която  с теб времето неусетно минава.

 

С разговорът ни сладък,

усмивка ти подарявам.

 

Топлиш ме толкова приятно моята душа,

че не искам никога да си отидеш от моето съзнание.

 

С теб вечерта е като ден,

която не спира да ме огрява всеки ден.

 

Не си тръгвай! Спри!

Нека да сме заедно до изгрева поне. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yoana Stamatova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...