Горещо е навън.
В сърцето е студено.
Живях, като на сън.
Пресичах на червено.
Стоя пред светофар,
забучен сред полето.
Внезапно станах стар.
Продъни се бомбето.
Май няма път назад.
Напред път също няма.
В душата си съм млад.
Защо съм по пижама?
Не искам да заспя.
Пак под дъжда ще тичам.
Часовникът ми спря.
Отново те обичам.
© Георги Стоянов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
