Горещо е навън.
В сърцето е студено.
Живях, като на сън.
Пресичах на червено.
Стоя пред светофар,
забучен сред полето.
Внезапно станах стар.
Продъни се бомбето.
Май няма път назад.
Напред път също няма.
В душата си съм млад.
Защо съм по пижама?
Не искам да заспя.
Пак под дъжда ще тичам.
Часовникът ми спря.
Отново те обичам.
© Георги Стоянов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
