Колко трудно е да замълчиш,
когато думите напират в теб.
И колко сили трябват,
за да можеш да ги спреш.
Истината дълго не остава скрита.
В миг тя със слънцето изгрява
и само който иска може да я види.
А думите със прилива разбиват се в брега
и само който иска може да ги чуе.
Всичко трае само миг. Като в сън...
И само който иска може да си спомни.
© Силвия Йорданова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
