Колко трудно е да замълчиш,
когато думите напират в теб.
И колко сили трябват,
за да можеш да ги спреш.
Истината дълго не остава скрита.
В миг тя със слънцето изгрява
и само който иска може да я види.
А думите със прилива разбиват се в брега
и само който иска може да ги чуе.
Всичко трае само миг. Като в сън...
И само който иска може да си спомни.
© Силвия Йорданова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
