Миг
Миг
Лирично вдъхновението клъвна
на поетичния ми връх
и чувствена симфония обгърна
дълбоко уловен мига.
Засекох го и се опитах
за дълго да го задържа.
Отде дойде, аз не попитах,
успях да му се насладя.
Показах го на всички хора,
доволен се похвалих,
прогонил тяхната умора,
достойно се представих.
Потъна вдън морето сиво
апатията и леността,
във тях природата красива
живее и сега.
Разказвам тая ловна случка
на жадни за живот очи
и всеки път вглъбен налучквам
първично нейните черти.
Изнизал дните, помъдрявам
и искам страст да уловя,
защото любовта остава
във вечно младата душа.
Животът кратък е и късно
поета хвана в мрежи здрави,
затуй не може да го пусне,
преди да го извади.
Преди забравата да впие
своите жестоки пипала
и с черно-бяло да покрие
палитрата на песента.
Защо безличие да вземе
в безцветното море,
туй дълго расло семе.
Аз искам тука да расте!
© Борис Борисов All rights reserved.
