Огнището ни трепетно разравям,
с огън огъня разпалвам в нас,
с Любов сърцето си дарявам
и шептя ти мило с нежен глас:
Хайде заедно с теб в омая
да греем, топлим и горим,
от Душите факел да изваем,
Любовта си с Любов да осветим.
И се любим нежно със наслада,
по гребена на приливна вълнá,
сливането е Божествена награда,
отдадени летим към Вечността!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
