Огнището ни трепетно разравям,
с огън огъня разпалвам в нас,
с Любов сърцето си дарявам
и шептя ти мило с нежен глас:
Хайде заедно с теб в омая
да греем, топлим и горим,
от Душите факел да изваем,
Любовта си с Любов да осветим.
И се любим нежно със наслада,
по гребена на приливна вълнá,
сливането е Божествена награда,
отдадени летим към Вечността!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
