Миг като вечност...
Миг като вечност...
В онзи миг,
като във приказка една,
аз срещнах погледа ти устремен.
В онзи миг
наведох аз глава,
а ти ме гледаше смутен...
Изправих се аз
и погледнах в очите красиви.
Приказка ли бе това,
туптяха ли сърцата щастливи?
Надзърнах в дълбоките очи -
черни като нощта.
И като че ли виждах
пред мене твоята душа...
Смутена аз от красотата,
погледнах в голата земя,
изправих се напук на суетата,
но теб те нямаше сега.
Къде ли е? - запитах се.
Обходих всички с поглед аз
и търсех аз, и взирах се
за очите на своя мираж.
И днес още търся
и питам се
истина ли е било или не?
А онзи миг - миг като вечност,
е още в моето сърце...
© Теодора Андреева All rights reserved.
