Миг от Бог благословен
Утрото се къпе росно
в сноп от слънчеви лъчи.
Радост мигом ме докосва –
идваш срещу мене ти...
Втурваш се и засияла,
хвърляш се във мен със скок...
Гушвам крехкото ти тяло
и се правя много строг:
„Скъпа, нещо бъркаш тука -
аз не съм ездитен кон!...”
„Миличък, такава скука!...
Нека да пояздим!...Щом
вече вдига се росата,
и събужда се денят,
и ухаят пак цветята,
и се къпем в светлина,
няма нищо по-красиво
в този ден чудесен, нов,
с теб да полетим щастливи!...
Хайде, моля те, любов!...”
И полагам те в тревата...
Ти притихваш кротко в мен...
Млъкват птиците в гората...
Миг, от Бог благословен!...
© Роберт All rights reserved.
