Миг преди тръгване
Дойде и този ден - уж туй далечен,
неочаквано ни връхлетя.
Боли в душите и в сърцата
и плаче всичко в наште тела!
Защо постъпва с нас така съдбата?
Защо отне ни радостта крилата?
Защо й е нашата обич - приятелска и тъй богата?
Не съм поет да съчинявам,
да пиша с думи чудеса,
но искрени са тез слова:
не ще те аз забравя, след сто години дори
не ще мога без теб и в радостни, и в тъжни дни.
Какво да правя? Така ме боли!
Една си ти - незаменима
и дори света да обърна, не ще намеря друга - тъй любима!
Спомням си дните преживяни с теб,
бяха тъй щастливи - като пролет!
Приятелко, моля те, само това -
недей забравяй нашата невинна детска игра.
Ще срещнем грубост.
Ще срещнем тъга.
Но веч ще помня това:
истината в живота е само една -
приятелството се среща веднъж
и въпреки километрите, трае на шир и надлъж!
Последно "Сбогом" казвам ти аз,
последно цвете на почит поднасям тоз час.
Приятелко мила, обещай ми едно,
пиши ми, разказвай ми и в добро, и във зло.
Аз ще помагам вечно, помни,
дори светът на милиони километри да ни раздели!
Това е, което искам да кажа,
макар и в не тъй перфектна творба.
Това е, което искам да кажа,
знам, че съдбата е зла!
Но знам, че отново ще се срещнем, защото
вярвам в силата на доброто!
© Мила Костова All rights reserved.
