Миг за тишина

Един-единствен миг безмълвен,
изгубен сред безбройни шумни дни,
с красиви неми обещания изпълнен,
бе достатъчен да промени
и мен, и теб... завинаги, изцяло - 
до дъното на нашите души.
Същите сме, ала само тялом,
този миг съдбите ни реши.
Вървяхме дълго по самотните пътеки 
изгубени, болезнено сами.
Душите нежни сляха се навеки 
и нищо няма да ги раздели.
От този свят забързан и объркан
откраднахме едничък миг за тишина
и само той, безмълвен, беше нужен,
за да не бъде нивга същия светът.