Apr 20, 2011, 11:08 PM

Мигове без багаж

  Poetry » Other
939 0 7

Случайността е
низ
от закъснели мигове,
които
мълчаливо чакат
на перона - без багаж,
с надежда
вглеждат се в таблото
"заминаващи-пристигащи",
а влакът
с дестинация "Любов",
уви,
е само сън,
копнеж,
мираж...
Така и нашата любов
е само
наниз от
случайности,
поседнали до релсите
на чаша чай
с примамващо
разголена спонтанност.
"Ако
семафорът
намигне във зелено -
миговете
закъснели ще се слеят
във безкрайност
и от тунела
на копнежите
ще заструи
онази светлина?..."

Сънувам.
Глупости!
Това е нереално.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...