Apr 20, 2011, 11:08 PM

Мигове без багаж

  Poetry » Other
942 0 7

Случайността е
низ
от закъснели мигове,
които
мълчаливо чакат
на перона - без багаж,
с надежда
вглеждат се в таблото
"заминаващи-пристигащи",
а влакът
с дестинация "Любов",
уви,
е само сън,
копнеж,
мираж...
Така и нашата любов
е само
наниз от
случайности,
поседнали до релсите
на чаша чай
с примамващо
разголена спонтанност.
"Ако
семафорът
намигне във зелено -
миговете
закъснели ще се слеят
във безкрайност
и от тунела
на копнежите
ще заструи
онази светлина?..."

Сънувам.
Глупости!
Това е нереално.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...