Мигове отминали или очаквани
723
0
1
| Как може да пренебрегнем това, за което сме родени? Как може да пренебрегнем нещата, които изпуснахме? А тогава как ще можем да сме смели, когато от всичко се откъснахме? Искаше ми се този път да не ги пропусна и да се върна скоро. Исках този път от живота да не се откъсна, но и този път заживях някъде. Надявах се, че нещата пак ще се върнат, но не разбрах, че е твърде късно. Надявах се, че мечтите ми не ще посърнат, почернели от тялото мръсно. Толкова защита, толкова неща, толкова минути, а кога минаха, не разбрах. Всичко отлита, а как исках само да спася, минутите изминали, изминали точно тези, които копнях. Толкова пътища, толкова дни, толкова нощи, неизплакани от страх. Толкова вътрешни сълзи, от които боли, толкова писма, които горих. Аз ги чаках да се върнат, неостарели от студа. Чаках да ме потърсят, да събудят в мене малко топлота. Чакалнята остана празна от силно слепите очи. Остана празна в своето чакане. Чакалнята в отминала гара се прероди и така силно поряза ме. Докато чаках нещо да се върне, то ме напусна завинаги. Докато го чаках да дойде, то отмина. Тези чакани мигове са вече отминали, заради стражата, която ме покрива. Чакаш нещо отминало да се върне, но то е безвъзвратно изгубено. Чакаш някой изскочил миг да те зърне, но за такива надали време ти е останало. В чакане на бъдещето, то е вече минало. Докато чакаш вече теб те чакат. А ако просто потърсиш дали би било нещо постигнало? Дали миговете сами ще дойдат, за да ти помахат? |
© Милена Йорданова All rights reserved.
