Мигът
Ако ще се случва нещо - нека да се случи днес!
Дъжд внезапно ли ще плисне - мъртъв зов да възкреси?
Птица ли освободена ще изхвръкне от кафез?
Или слънчева палитра тъмна скръб ще изруси?
Стара ли любов ще хукне по тревясала следа?
Или в сън ще се превърнат приливите на кръвта?
Истина ли ще ме сепне с жилото си и с меда -
за да преплете отново мъката със радостта?
Ако ще се случва нещо - да се случи днес! Сега!
Даже и да бъде страшно! Днес на всичко съм решен.
Радост ли ще ме прониже? Или някаква тъга?
Искам нещо да се скъса! Нещо да се върже в мен!
Днес! Сега! Веднага! Утре - може би ще бъде друго...
Искам нещо да се случи! Кой ще чуе моя вик?
Хайде, орис, хващай здраво ти на жребия ми плуга
и дълбай! Дълбай до дъно! Не пропускай този миг!
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
Прочетох доста от стихотворенията ти. Пишеш много хубаво. 
