Nov 4, 2008, 11:21 PM

Мила приятелко

  Poetry » Other
2.8K 0 5

 

За теб, мила приятелко,

пиша тези редове.

За теб, за времето, в което

смееш се и плачеш кат дете.

 

 

Щом болката тихо почука,

тревогата щом те зове,

ти вярвай, че аз ще съм тука

да стопля и твойто сърце!

 

 

Приятелства много и разни,

дали за добро, или зло!

Но туй, дето с теб между нас е,

аз зная е само едно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...