Милата Малката Моята
Когат изгрее слънцето, силното, жаркото,
когат огрее очитети,тия големите, ярките.
Когат погали косите ти, меките, черните,
когат в уста целуне те, прегърне те, вземе те.
Моето милито с очите сънливите,
сънувало мамено, сънувало лъгано, за мене
тя милата, за мене излъгано.
Плаче тя малката, моята хубава,
тъгува сърцето, тъгува, че лъгано.
Чака тя, плаче, чака да мина, милата, значи моя любима.
Прости ми, жали ме, прости ми, че дадох,
прости ми, че тебе те клета предадох.
Знаеш ли, милата, малката, моята,
колкото пъти те търсех сред хората,
колкото пъти, мила, тъгувам, толкова пъти все тебе сънувам!
© Росен Кръстев All rights reserved.
