Милост
МИЛОСТ
Улових на Живота юздите
и обърнах на земното гръб,
преди да почерня и дните –
ще заскита духът ми беззъб.
И се плезят стъпките зли –
дори не чакат аз да отмина.
И се давят неми съдби
и тънат в катранена тиня.
Аз питам изправен пред прага:
- И Бог ли е в тази игра?
И вия увълчен, забравен,
и търся в боклука храна.
За децата ни – данък безбожен.
Живеем в зло битие –
като сценка, почти невъзможна –
просяк с бижу „Картие”.
… А душата ми – птица граблива
във молитва тежко кърви.
И смирена лети над всемира,
и от милост болката скри.
© Иван Димитров All rights reserved.
