johnson (Иван Димитров)
75 79
Jul 31, 2013, 9:15 PM  

Милост 

  Poetry » Civilian
625 0 5

 

МИЛОСТ

 

Улових на Живота юздите     

и обърнах на земното гръб,

преди да почерня и дните –

ще заскита духът ми беззъб.  

                     

И се плезят стъпките зли –        

дори не чакат аз да отмина.       

И се давят неми съдби                                      

и тънат в катранена тиня.

 

Аз питам изправен пред прага:  

- И Бог ли е в тази игра?

И вия увълчен, забравен,

и търся в боклука храна.

 

За децата ни – данък безбожен.

Живеем в зло битие –

като сценка, почти невъзможна –

просяк с бижу „Картие”.

 

… А душата ми – птица граблива                    

във молитва тежко кърви.

И смирена лети над всемира,

и от милост болката скри.                   

                                          

                                     

 

 

 

 

© Иван Димитров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??