Милосърдие
866
0
2
МИЛОСЪРДИЕ
Кален, селски път
пресича главното шосе,
като река без плът,
в калта се къпеше прасе.
По него бавно скитник
влачи си краката.
Гладен, мръсен битник
в мъката позната.
Коричка хляб да си намери,
мечтае той от сутринта.
Крачките си трудно мери,
да вижда пречи му глада.
Спъна се във камък насред пътя,
в локвата заби чело.
Иска ми се към него да престъпя,
но не съм от туй село.
Живея във града голям,
далеч от неговата болка,
гледам го на синия екран,
заснет на лентовата ролка.
Това са чуждите проблеми.
Гледаме ги от далече.
Не искаме да разбереме,
че те са наши вече.
© Иванка Неделчева All rights reserved.
