И в тези нощи безсънни,
когато мислиш за мен, а ме няма.
Когато чашите изглеждат бездънни,
а празнината в теб е все по-голяма.

Когато ти липсвам безкрайно
и тъгата в теб надделява.
Ти ме пазиш във тайна,
но сърцето ти не забравя.

Аз отдавна съм отишла далече.
Тръгнах си и ти не ме спря.
И всичко е минало вече,
но очите ти разпалват страстта.

Затова не поглеждам в тях
и отново започвам да бягам.
Може би слабост, а може би страх
карат сърцето ми да се стяга.

Объркани мисли, безсмислени думи.
Много нечути, един куп премълчани.
Изстреляни напразно куршуми,
но нито веднъж молба да остана...
-Р.Братанова