Jan 4, 2008, 10:02 AM

Минало

  Poetry » Love
1K 0 0

Бях добра! Повярвах в твоята лъжа.
Ти... провокира в мен страстта, но я захвърли настрана.
Не ме разбра, не се опита,
а аз нуждаех се от теб.
Покори, Ти, волна птица -
насити се от нейна красота
и я забрави в своята клетка без душа.
Сега съм зла, не ще повярвам в твоя поглед мил и нежен.
Омразата таи се в моята плът
и не ще погледнат те очите пак с обич, а с поквара!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Самотна Душа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...