Feb 25, 2016, 5:56 PM

Минало незабравимо

  Poetry » Other
397 0 0

Минало незабравимо

 

Аз все се връщам в моето начало,

направеното в мойте първи дни,

във времето със мен до тук вървяло

до полета на първите мечти...

 

Аз помня  ясно мойте първи стъпки

и всичките оставени следи

и чувствата и първите ми тръпки,

победите и първите беди.

 

Аз виждам свойте първи хоризонти

и първото познанство със света.

Делих мегдан с "добри" и с вагабонти

и пътищата гдето с тях плета.

 

Най- близки ми са първите другари

и книгите, които бях зачел.

Пътуването ми от много гари

с мечтите ми, които бях повел!

 

И заедно със тях аз се вълнувам

и ще ви кажа, не за първи път!

Аз чисто пъти нощем ги сънувам

до края ми, изглежда ще вървят!

  09.04.2015г. София

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...