Минало почти незабравимо

Poetry

638 0 1

Лятото си тръгна

и тръгна ти в една,

а аз в обратната посока.

Не зная ще си спомняш ли за мен

и аз дали ще помня

И с първите мъгли

ще се загърнем с топли дрехи

дали ще ни дадат обаче те

онази жар от спомена далечен

Един незнаен слънчев лъч

кога огрей

премръзналите ни тела

ще осъзнаем

отминала е младостта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Иринакис (Ирина Колева)

"Закон отколешен е да си тръгне лятото.
Отнесоха го ято оригами"🌤

2020-04-30T09:27:54+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0