Мини край мен
Мини край мен, дори набързо...
Нахлуй в безцветния ми свят
и с мъжкия си аромат
повикай погледа ми дързък.
Опий ме с плътния си тембър
(макар насочен не към мен).
Денят ми тъй е уморен
от прах и изхабени теми.
Аз искам да усетя пламък
в повяхналото си сърце
и просто да трептя, без цел,
без жал и бутафорни драми.
И знам, че в края на деня ми,
щом в улиците падне мрак,
аз вкъщи ще си бъда пак.
И пак пределно ще те нямам.
Но ти сега мини набързо,
преди да идеш у дома.
А после, аз съвсем сама,
от теб едва ще се отърся
и ще поема без миражи
(а може би и не съвсем)
към ежедневния проблем -
от себе си да се откажа.
© Мила Зарева All rights reserved.
Хубаво е.
