Миниатюрни изповеди
Безмислица съм
В паяжини оплела
от безхаберие
монотонните си дни.
Безвремие от дишане,
оставено в килера,
ненужна съм на себе си дори.
Монолог съм
Кукловод с гротескна масака
като призрак от картина.
Сричам непонятно
думи от забравени мечти.
И съм безпаметна,
без минало,
като изтрити със гума
белеят сълзите в две очи.
Безнадежност съм
Бездомник, свит в молитва,
под дрипите
с треперещи ръце се моли.
Премръзнали от лутане
и нозете чакат пристан - тих.
Но нечута е молбата
и с вятъра остава,
пред Храма на душата
се сбогува със безгласен вик.
Непростена съм
В отчаяние
лицето ми помръква.
Изминала съм път,
а няма никакви следи.
Дори и името,
издялано в мъглите
върху камък.
Не ще напомня,
че ме е имало
сред многоликите съдби.
© Таня Кирилова All rights reserved.
