Отесняха зимните ни сънища
и нощта над тях разпери длани.
В спомени, обрасли с тъмни трънища,
глуха любовта ни ще остане.
Куп икони със очи избодени
гневно, осъдително мълчат.
Лесните пътеки са пребродени.
Пешка за царица. Шах. И мат.
Не, не може светлото в сълзите
да лекува всички морни рани.
Много еретици са избити
в стъкления храм на съвестта ни.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
