Jan 5, 2010, 11:37 PM

Минутите и дните

  Poetry » Love
1.3K 0 1


Блажени са ми дните когато те забравям
блажени са ми дните когато не се сещам
за болката коварна която пазя в мен
изпълва тя сърцето душата и ума ми
убивайки ме бавно спохожда и сънят ми

Блажени са минутите когато си до мен
Блажени са минутите когато аз те зърна
Сърцето ми неспирно започва да тупти
усещайки безгрешно че това си ти
Безизразни си всички думи на света
само Господ може да опише твойта красота
Болката изчезва
заменена от любов несподелена


Минутите минават
идва пак денят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...