Миньончета

Poetry » Love

823 0 0

МИНЬОНЧЕТА

***

Чашата ми с вино не доливай.

Допълни я с твоята душа...

Ела при мен и не унивай,

с жар от устни ще те утеша!

***

Искам с теб да си говорим.

В дланите си длани да държим.

За чувствата си не да спорим.

В нежност от милувки да горим.

***

Колко ми липсваш в ранни зори

с душа неразсънена още дори,

с негата на тръпнещо тяло в съня,

с милувката нежна за радост в деня!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0